Постинг
26.08.2007 21:05 -
the taste was sweeter
Автор: highopes
Категория: Лични дневници
Прочетен: 599 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 26.08.2007 21:07
Прочетен: 599 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 26.08.2007 21:07
На някои хора им е писано да живеят дълго и щастливо заедно. На други - да живеят кратко и щастливо заедно. На трети им е писано въобще да не живеят заедно.
Аз съм към третия разред - нещо все не излиза в сметките. Другата половинка живее дълго и щастливо с някой друг (или със себе си). Пък аз не знам дали въобще живея, защото все оставам непълна и осакатена. Живея наполовина, да речем.
Пробвам какво ли не. Внушавам си омраза към неотвърналия на чувствата ми. Преструвам се, че съм си самодостатъчна. Излизам възможно най-често с приятели, повтаряйки си, че приятелството стои над всичко и няма по-хубаво от него. Забивам се в четене или гледам постоянно да съм заета, за да не мисля. О, не, не помагат. Винаги стигам до положението, в което трудно съградените ми внушения и илюзии се срутват и откриват истината пред мен - задънена улица, вместо измислената картина на равен път с живописен пейзаж отстрани.
Може ли да се живее, без да се обича? Бих искала да се науча, ако има начин. Да не чувствам. Може да не съм щастлива, но нека поне не бъда и нещастна.
Аз съм към третия разред - нещо все не излиза в сметките. Другата половинка живее дълго и щастливо с някой друг (или със себе си). Пък аз не знам дали въобще живея, защото все оставам непълна и осакатена. Живея наполовина, да речем.
Пробвам какво ли не. Внушавам си омраза към неотвърналия на чувствата ми. Преструвам се, че съм си самодостатъчна. Излизам възможно най-често с приятели, повтаряйки си, че приятелството стои над всичко и няма по-хубаво от него. Забивам се в четене или гледам постоянно да съм заета, за да не мисля. О, не, не помагат. Винаги стигам до положението, в което трудно съградените ми внушения и илюзии се срутват и откриват истината пред мен - задънена улица, вместо измислената картина на равен път с живописен пейзаж отстрани.
Може ли да се живее, без да се обича? Бих искала да се науча, ако има начин. Да не чувствам. Може да не съм щастлива, но нека поне не бъда и нещастна.
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 33
Архив
